03 март 2018

Откъде идваме? Къде отиваме?

"Произход" на Дан Браун (издателство Бард) - заглавието, заради което като навита на пружина месеци наред повтарях, че ще излезе на 27 ноември. Буквално на всеки трети, отправящ въпрос. Това винаги ме е подсещало за излизането на предишната книга на автора - "Ад" - за която дори моето търпение беше много малко и си я купих почти в същия миг, в който я зърнах.
Дан Браун винаги ми е харесвал като писател, въпреки че не отричам някои минуси в неговите творби - например твърде забързаното действие на "Ад" и от време на време и в другите му книги, или честата склонност на главния герой, Робърт Лангдън, да поучава народа за откровено общочовешки истини. Това и разни други неща не могат да ме затормозят, когато историята, която Браун разказва като цяло е интересна и увличаща. Признавам си, че по принцип любимата ми книга на този автор е "Шестото клеймо", а тя съответно е и моя слабост. Така че в тази светлина трябва да споделя, че смятам "Произход" за по-слабо произведение от останалите книги на Браун, които вече познаваме. Но пък не е и съвсем слабо произведение от онези, които слагам в личното си "блато". Бих могла да кажа, че това беше една книга, движеща се по една постоянна крива - издигане, спускане. Смятам, че краят ѝ се намира някъде точно по средата на някакво изкачване, затова оценката ми за нея е завишена, а споменът остава по-скоро положителен.

Не намирам смисъл да преразказвам резюмето на книгата, което можете да видите тук. Вместо това ще се опитам да отсея в кратък вариант какво ми хареса и какво не в "Произход". Вероятно нещата ще трябва да стоят горе-долу така:
- Голяма част от книгата звучи по-скоро като туристически наръчник за Барселона. Това за мен е хем минус, хем плюс. Понеже Дан Браун често си звучи като писател, на който са му платили да води туристи на някое място и му се получава, какво пък... дори аз се снимах с образа на Данте пред къщата му във Флоренция заради Дан Браун...
- Модерната техника изиграва лоша шега не само на професор Лангдън, но като че ли и на самия Браун. За много от сцените придобих доста силната увереност, че Браун няма никаква представа от това, което би следвало да опише. Да, точно поради тази причина професор Лангдън също постоянно не разбира и поне си признава, но пък имам и някакво такова чувство, че е трябвало да се вкарат още съвсем мъничко усилия, щом искаш квантовите компютри и джаджи да играят толкова огромна роля за историята ти. Явно, че "Произход" се откъсва от линията на традицията, от висенето на Лангдън из стари архиви, от лазенето му по покриви на музеи и така нататък, вкарвайки машинариите от модерния свят, но синтезът все още ми се струва калпав.
- Липса на повече от така популярните кодове и шифри, заменени или с "гениалността на Лангдън" или с deux ex machina. При това в комбинация с много слаби "злодеи". Това кара по-внимателния читател или този, който реши да се замисли, да разкрие "свръхсекретните тайни" още към средата на книгата и може би дори да загуби донякъде интерес, понеже на Лангдън очевидно няма да му се наложи чак толкова да се напрегне, за да се справи, на негова страна работят твърде много "могъщи" съюзници. Някак в този случай всичко се обезсмисля... О, затова пък Браун ще ни занимае с драмите на поредната партньорка на професора, за която същият този професор ще стане, разбира се, нещо като духовен баща.
- Опитът на Браун да погледне на религията от друг, различен ъгъл, е нещо доста положително. Честно казано ми е омръзнало от сляпото вървене все по един и същи утъпкан път. Не, че авторът проправя съвсем нов, той пак си е скептик и атеист, но има някаква свежест и промяна. Харесва ми ролята, в която поставя религията, харесва ми отказът от пълната омраза и отричане, до които можеше да стигне, ако беше поискал. Смятам това за нов подход в развитието на историите му. Може и просто да не съм обръщала внимание досега, но се съмнявам, че положителната нотка нямаше да ми направи впечатление.
- Великата тайна... "Откъде идваме" беше приятна тема, неособено оригинална, но пък добре представена, изчистена, точна и ясна. "Къде отиваме" можеше да е много, много по-силна, ако авторът беше използвал като главна точка някоя болест например. Много по-вдъхновяващо би било за хората, ако трябва да се обединяват в мисленето си върху общ проблем, включващ борбата с нещо засега нелечимо, вместо като тема за размисъл да им се пробутва поредната истина от живота. Разочароваща част. Много. Това беше моментът, в който тъкмо си бях казала "Еха, това звучи страшно вдъхновяващо" и в следващия момент бях "Ти сериозно ли, пич..."

"Ад" може и да прочетох по навик (е, хареса си ми), но "Произход" прочетох по-скоро с истинско любопитство. И двете книги за мен не са от най-силните на Дан Браун, но пък "Произход" ми се видя по-добрата. Особено пък защото все пак дава някакъв вид... надежда, че човечеството не е непременно зло.
Извън кратките бележки мога да кажа още, че Уинстън беше симпатичен, макар и не чак изненадващ, а пък принцът беше някак най-безсмисления герой в цялата тази работа. А пък те тръгнали да го обвиняват в нещо си...
Сайтът с жълтите новини беше ненужно допълнение, защото чрез него историята се пришпорваше допълнително. Към края вече започна да дразни, особено ако вече си се досетил за тайнствения им информатор. Да, определено в "Произход" липсват дори опитите на Браун да надъха публиката си и така да я прави нетърпелива. Жалко, особено пък когато станахме свидетели на това как Лангдън, който уж вече е старичък, продължава да оцелява като терминатор, дори притиснат в ъгъла xD.

Няма коментари:

Публикуване на коментар