30 март 2017

И така се затваря кръгът

Навън с уверени крачки пристъпва пролетта и слънцето все повече се усмихва, вместо да се крие, а аз пък...
Аз се промушвам сред невъзможната зелена плетеница на джунглата, страхувайки се от всеки неестествен шум, защото в него се крие сигнал за опасност. Това е място, където животът изглежда невъзможен... и все пак следвам пътя на индианците. Ужасно влажно е и всяка моя стъпка би могла наистина да ме убие...
Но продължавам да следвам Търсачите по тайните пътища из джунглата.
Към края на едно невероятно приключение, към откриването на една истина, каквато и да се окаже тя.
В търсене на Града на светите хора.

И дори това кратко описание на моето положение е съвсем недостатъчно, за да опиша всичките си преживелици по време на (а може би и след) четенето на "Градът на светите хора" на Луис Монтеро. Издателство "Бард" успяха да зарадват мен и, предполагам, всички останали любители на приключенските романи, като не ни държаха твърде дълго време в напрежение за края на историята.
Защото трите книги за Търсачите са едно всепоглъщащо приключение, прекрасно и увлекателно, изненадващо и изключително мащабно. Луис Монтеро е страхотен разказвач, разгърнал пред теб една история от зората на времето, в която по собствено желание се гмурваш с главата напред. Това е една приказка за вълшебства и царе, богатство и власт, истини и лъжи. Приказка, в чийто край те чака Името на имената, истинското име на Бога от древните притчи. Магията да притежаваш целия свят, изписана на една маса, принадлежала някога на мъдрия цар Соломон. И кое може да е по-голямо предизвикателство за един търсач, ако не отговорът на една легенда. Все едно е какъв е търсачът. Само любопитен, търсещ власт, търсещ отговори, търсещ истината, желаещ просто да разкрие тайната...

Много е вероятно вече да съм споменавала колко се влюбих в книгите на Луис Монтеро. В тях намерих толкова много неща, които правят една книга незабравима за мен. Тайната, приключението, историята, загадките и кой знае още колко мънички елементи с голяма стойност за моето сърце на... търсач. Макар да не обичам да слагам подобни етикети и прочее, с голяма доза увереност мога да заявя, че и трите книги от поредицата са за мен най-добрите приключенски романи, които прочетох в последните месеци. Добре, ще добавя и "засега", но си знам, че това толкова специфично чувство на безумна радост от прочитането на тези книги, ще ме държи много, много дълго.
Прекрасният микс от история и мистика продължаваше да ме впечатлява и в "Градът на светите хора" така, като ме впечатляваше и в предишните две части. Може би сега съм доста опиянена и вече ще звуча като спечелила от лотарията щастливка, но си признавам, че сега уверено мисля, че не открих слабости в книгите на Монтеро, нито едно разочарование (съвсем леко раздразнение от някои герои, може би, но какво щеше да е едно приключение, ако всичко беше по мед и масло?).
Луис Монтеро е действал с голям размах, безспорно. Неговата история се променя заедно с героите си и всеки път става все по-мащабна и по-сложна. Преплитат се митове и легенди, образи и идеи, за всички от които можеш да повярваш, че са истина. Ако така избереш. История между приказка и реалност, търсенето на легендарната Маса (ах, тази проклета мебел!) умело включва в себе си и по малко история, философия, дори математика. Че даже и малко Индиана Джоунс, Джеймс Бонд, понякога и малко от Шерлок Холмс за подправка. Толкова елегантно, че пленява. А кой знае още какво можеш да откриеш...

Не ви ли е чудно защо в началото на този текст се прокрадвах в джунглата?
Едно търсене може да те отведе на много, страшно много невероятни места. Невъзможни места. Така е дори и в реалността, когато търсиш пламенно, защото ако не го направиш, животът ти изглежда безсмислен.
За онези, които откриват, винаги са нужни още тайни за разкриване...

Сега ми е едновременно тъжно, че всичко свърши и се чувствам окрилена от щастието да се докосна до подобна история. Има книги, които се оказват специални за теб, защото те пленяват - ето един прост факт от мен в случай, че има още хора, които не са го открили... макар че се съмнявам.
"Градът на светите хора", историята на Търсачите изобщо... моля се само да има повече книги като тези.

~~~~
Малко по-кратко и семпло мнение за предишните две книги можете да видите и тук.

1 коментар:

  1. Радвам се, че и на някой друг трилогията му е подействала както на мен!

    ОтговорИзтриване