02 август 2016

700 метра под земята... и след това

Информационно каренце



Заглавие: 700 метра под земята
Автор: Джак дю Брул
Жанр: трилър
Година на издаване в България: 2016
Издателство: Бард

Книгата в Goodreads: тук
Лична оценка: 2,5/5
С няколко скромни думи за книгата: История с потенциал, но по-скоро като сценарии за по-слабичък филм за Джеймс Бонд.



Филип Мърсър е известен в средите си геолог, когото откриваме да води обучение за спасителни мисии в мините. В същата мина и в същия ден съдбата е отредила негов стар и добър приятел да се окаже по работа в мината. Ученият е дошъл с някаква тайнствена мисия, но все пак Мърсър решава, че може да се отбие да го види.
Но в мината отекват изстрели и викове.
Приятелят на Мърсър и останалите учени са мъртви...

Първото нещо, което привлича мен като читател, е заглавието на една книга. В случая "700 метра под земята" веднага ми навя мисли за подземни изненади, ужаси и екшън. Разбира се, четох и резюмето на книгата, тъй като отново не познавам автора... но мнението ми, останало от заглавието, вероятно е нарисувало твърде далечна фантазия от реалността. При което останах малко объркана.
Защото реалността е, че Филип Мърсър слиза само един проклет път на 700 метра под земята. Нито веднъж повече. И дори не осъзнах, когато го направи. Ето с това илюзията ми беше (почти) навременно разбита. Може би затова отсега трябва да си кажа, че някак предпочитам английското заглавие, което гласи (ще си послужа с думите на преводача, моля да не ме бие) "Повелители на светкавиците".
Е, до самия край очаквах второто спускане и така нататък, и спускания реално имаше на две места, което... беше добре.
Имах обаче и някои други проблеми с историята в тази книга. По-конкретно с главния й герой.
В началото ни представят Филип Мърсър като обикновен геолог, който си разбира от работата и е решен да помогне на група миньори да се научат как да се пазят. Дотук добре. Мърсър решава, като съвсем обикновен човек, да посети свой скъп приятел, за когото знае, че също е в конкретната мина, където се провежда обучението. Ами, добре...
Мърсър слиза в шахтата... и чува изстрели.
И в този момент се превръща в нещо средно между Индиана Джоунс, Джеймс Бонд, Рамбо... и може би Железния човек, но без костюма (защото малко по-нататък разбираме, че е едва ли не милионер).
Когато вижда приятеля си застрелян, Мърсър веднагически решава, че трябва да отмъсти за него. Което на фона на това, че все още не познаваме героя достатъчно добре, стои някак нелепо. Поне за мен. Помислете си все пак - някакъв си геолог ще иска да отмъщава за убийство, след като по-нормалното е да изпадне в шок и ужас, предполагам. Не да скочи да виси от асансьор. В тази светлина решението му да проследи джипа на убийците с багер (!!) надолу по склона на мината стоеше още по-нелепо. Наистина. Все още ми е леко трудно да осъзная тази част от историята...

От там нататък Мърсър се забърква в сложна схема, което си е в реда на нещата при трилърите. Организации в сянка, бандити, наемници, войници, ФБР (задължително!)... следват още няколко много странни преследвания, които по принцип биха седели чудесно на екран, ако говорим за средностатистически екшън. Съвсем по естествен начин героят ни се сдоби и с готина мадама... само дето историята й беше ясна още от самото начало и може би само трябваше да се чудим кога ще й се види краят. А ако този край трябваше да минава за детективско разкритие, значи или аз съм гледала/чела твърде много детективски истории, или просто си беше неустоимо слаб.
В интерес на истината авторът сякаш не държи да създава някакви големи тайни. Изключвам Мърсър от това, понеже до последно имаше някакви неща, които разбирахме за него в последния момент. Понякога ми звучеше като "Ох, в каква каша ще се забърка моят човек, чакай да му измислим още една Джеймс Бонд-сила..."
Може би малко преувеличавам тук, афектирана от образа, и ще го видя в друга светлина след време, но... не съм особено сигурна. В действителност го харесах именно когато се превъплътяваше в Индиана Джоунс, защото Индиана ми е слабост по принцип. Мърсър влезе в такава роля на два пъти - в пещерата в Афганистан и в морето около Фиджи. (А как му завиждам за това колко лесно може да си пътува по света, ц-ц...)

Идеята за кристалите не е непременно лоша. Свързана с актуалната тема за глобалното затопляне, както и със света на една доста корумпирана зелена организация, наистина не е слаба, но не достигна до мен самата. Загубих, както се вижда, повече време в опити да се сработя с героя. Знаете ли кое смятам за интересен плюс? Фактът, че тук лошите бяха доста умни. Винаги бяха на крачка напред, или поне на равна нога с нашия герой, ако се замисли човек. Което си е голям плюс, невинаги човек среща книга от този тип, където героят да не се сеща винаги пръв за нещо и лошите да изостават. А това врагът ти да не изостава от теб поражда известно напрежение.

"700 метра под земята" не успя да си извоюва мястото, което мислено бях отредила на книгата, а падна с доста пунктове надолу, но какво пък - ако съм права да свързвам всичко с Джеймс Бонд, току-виж вече не се нуждая да гледам следващия филм~
А и всъщност, както и да звуча дотук, не съжалявам за отделеното време. Никъде другаде нямаше да се начудя на толкова специални ефекти. Това, без да се шегувам, със сигурност ще се хареса на любителите на екшъна. Само нека внимават да не ги удари някоя светкавица ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар