01 октомври 2015

~Епично: Легенди на фентъзито


Когато се заговори за този обемист сборник (средно обемист), нямах никакво търпение. После той излезе. Оказа се, че е 28 лева. Световноизвестното безпаричие на студента проговори в мен и ме посъветва да се лиша от присъствието на сборника вкъщи.
Поизчаках малко и ето, че магически той долетя в Читалнята. И аз си го взех от там. Сега ми е по-леко, че съм послушала Повея на безпаричието.

Аз никога не съм казвала, че съм особено идеална в борбата с правописните грешки. Но поне гледам да чета повече и да изправя най-лошите от тях. Щях да се разочаровам много, ако бях дала 30 лева за книга, пълна с печатни грешки, недописани думи и разместени такива. А после ме питат защо ме е страх да купувам книги на "АртЛайн". Много ги харесвам, страхотни корици и прочие... но ме е страх, че от вътре пак ще се случи да попадна на нещо, заради което да искам да върна книгата и да не я гледам повече... Ами, сигурно, както е по традиция, ще бъда помислена за надута разбирачка, но това хич не ме интересува. Казвам какво почувствах аз. Пък и ще забележите, че повечето глупости няма и да отбележа~
Леко се съмнявам, че само аз постоянно попадам на подобни томове на АртЛайн да си кажа...
Иначе съдържанието ми хареса. Може ли да не се хареса на любител фентъзист? Казвам любител, защото повечето от световните бестселъри на Ню Йорк Таймс още не съм ги чувала...

Робин Хоб ни посреща още на първите страници. След преговора, разбира се. Няма смисъл да ви казвам, че разказът й ми е харесал, защото именно тя е най-любимата ми авторка. Пък и ставаше дума за Дъждовните земи, за Джамалия (и както по различните издателства изписват това име). Робин Хоб е името, което би ме подмамило да си купя всяка книга, на която го има името й, гаранция!
Урсула ле Гуин също се намираше в света на своите си магьосници от Землемория. Не оспорвам интересното й виждане за магията, по-разчупените възможности на магьосниците, но по принцип не харесвам Гед. За него си мислех постоянно, докато четях, но сигурно е нормално. От друга страна, понеже отдавна не съм чела за Землемория, разказът ми хареса повече, отколкото очаквах...
Тад Уилямс с неговия "Горящ човек" също ме спечели. Имаше рицари xD И една вещица поне, макар че така и не разбрах ако тя ги е изоставила в лабиринта накрая, как така толкова лесно излязоха нашите герои, хм...
Алиет де Бодар също много ми се понрави. Честно казано, тя беше първата от няколкото автори, които ме накараха да си представям индиански свят, както може и да се очаква де. А индианската тема някак се вписваше много добре в ситуациите.
Паоло Бачигалупи с неговия "Алхимик" ми стана един от любимците на сборника. Аз обичам странни учени с още по-странни изобретения. Особено пък в свят, застрашен от нещо. Отровни къпини например? Защо не и израсли от глупостта на хората...
Орсън Скот Кард е заложил на брутализми. Аз като малките деца веднага се запитах най-невинно "Как се научи да ходи толкова бързо без палци на краката~" xD Повече кръв щеше да е още по-добре~
За първи път в живота си се срещам с автора ПаРтик Ротфус. Пък не ми се струва да е възможно да е друг, след като го има в съдържанието, под името на разказа и в кратката биографична справка... Ми така се казва значи. Пък на корицата виси някакъв си Патрик, пф... Иначе героят ми хареса. Трябва някой път да ми попадне най-сетне онова, по-известното произведение на ПаРтик... Страхувам се, че няма да го има по книжарниците...
Въпреки че обикновено все ви хваля Брандън Сандърсън, той не е представил нещо особено величествено, тъй де. По-скоро урок по търговия. Почти щях да се върна към ужасните ми училищни дни с онези гадни пари и банки (които дори не си бях избрала, ама какво да се прави, профил...) Е, не е чааак толкова зле. Идеята за тревата е интересна, може би й трябва повече развитие, но за разказ толкоз!
Майкъл Муркок е копи-пейстнал "Вещерът". Покварен главен герой, чудовища, някаква там мисия, мадами по пътя, понякога помощници... Е, аз не съм почитател на "Вещерът", иначе съм чувала за Елрик, героят на Муркок... но някак си очаквах нещо по-друго. Значи описанията не са точно каквото аз очаквам. Но кой го казва, аз пък с моите описания как съм xD
Мелани Роун ме накара да се усмихвам със съчетанието си от фентъзи и исторически достоверности. Пу, да му се невиди, вече за четвърта година ще се занимавам с история, ама пак няма да мога да я съчетая по такъв начин... Ще продължа аз да си пиша за едни чужди светове...
Кейт Елиът с разказа "Пътуване по бреговете на Реката на смъртта" беше вторият автор, който ми донесе представата за индианци. Това, че главната героиня искаше да "заживее като мъж" все още ми ехти в съзнанието обаче. Доста интересно хрумване xD Поради някаква причина ми се искаше да има повече романтика точно тук... Сигурно защото ми хареса великият воин, хахах.
"Слугата" на Мари Робинет Ковал завинаги ще бъде запомнен с "Все пак се той оказа човек" xD. Толкова нелепици, получени от разместване и ядене на думи и букви минах, докато стигна до тая 479-та страница, че това по някакъв начин беше последната капка. Дълго се смях... Иначе разказът (тук се включва аниме същността ми) много ми напомни за Fate/stay night и Fate/zero сериите... Само дето прословутата Сейбър се оказа чернокоса...
"Наркомантът" на Н. К. Джемисин беше много сладъъък xD (това беше фенгърл излияние~). Беше много весело преживяване, особено със сестрата, която е мъж, мухахах... Мисля, че и този разказ е един от фаворитите ми.
Кери Вон ни показва какво не виждаме след победата на героя. Не беше лошо, макар че аз съм си привърженик на вечното щастие след победата, както обикновено. Лигавя си се вероятно...
Труди Канаван според "Епично" е казала, че "един ден ЧЕ напише поредица, която да не е от три книги"! Че напише, че напише, мухахха! По принцип книгите на Канаван ми харесват, защото се четат леко, пък са на магьосническа тема. Имам малък проблем с идиотското държание на магьосническата гилдия и големия тъпизъм, залегнал в съществото на главната героиня конкретно тук. Но това си е Канаван, подобни разкази са точно в нейната сила. Смея да го кажа като притежател на 6 от нейните книжки~ (БТВ - Елине дали не е Елийн...)
"Другият" на Джулиет Марилиер като за капак имаше липсващи букви и разменени думи повече от всички останали други. Иначе беше поредният разказ, който ми напомни за индианци. Мисля си, че Изборът беше ясен, но явно нечии усмивки понякога правят проблеми xD Онзи Екка ми приличаше на някого по описание. Някъде другаде... трябва да потърся къде...

Няма коментари:

Публикуване на коментар